***

Тъга по лятото от радиото ми се носи,

а звуците оприличавам на вълни

Мъглата вън е като сутрешна омара,

надигнала се сякаш за да ми припомни -

не съм тъгувала по теб отдавна!

Навън е просто зимата, която

не може лятото от мен да вземе,

да помрачи и слънцето, надничащо
зад толкова изплакани по теб сълзи.