***
Седя пред огледалото и виждам -
това лице е моето, нали?
Чергата неравна – бръчките ми,
от трудно ежедневие следи –
тъкана ден по ден от нишки -
свидетелство за всеки миг
от дъно на сърцето изживян.
Но тя не натъжава – а напротив,
напомня ми за всяка добрина,
отправена от хората към мен –
отвърнала съм й най-искрено,
и ето – такава съм сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Димитрова Все права защищены
