svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
9 февр. 2007 г., 12:19

*** 

  Поэзия
731 0 3

Седя пред огледалото и виждам -

това лице е моето, нали?

Чергата неравна – бръчките ми,

от трудно ежедневие следи –

тъкана ден по ден от нишки -

свидетелство за всеки миг

от дъно на сърцето изживян.

Но тя не натъжава – а напротив,

напомня ми за всяка добрина,

отправена от хората към мен –

отвърнала съм й най-искрено,
и ето – такава съм сега!

© Светлана Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??