Седя пред огледалото и виждам -
това лице е моето, нали?
Чергата неравна – бръчките ми,
от трудно ежедневие следи –
тъкана ден по ден от нишки -
свидетелство за всеки миг
от дъно на сърцето изживян.
Но тя не натъжава – а напротив,
напомня ми за всяка добрина,
отправена от хората към мен –
отвърнала съм й най-искрено,
и ето – такава съм сега!
© Светлана Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
