Feb 9, 2007, 12:19 PM

*** 

  Poetry
703 0 3

Седя пред огледалото и виждам -

това лице е моето, нали?

Чергата неравна – бръчките ми,

от трудно ежедневие следи –

тъкана ден по ден от нишки -

свидетелство за всеки миг

от дъно на сърцето изживян.

Но тя не натъжава – а напротив,

напомня ми за всяка добрина,

отправена от хората към мен –

отвърнала съм й най-искрено,
и ето – такава съм сега!

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??