***
Викове, смразяващи кръвта ти,
съвест, от която ти не спиш.
Нещо в теб мълчаливо се прокрадва
и кара в сърцето да боли.
Истина,която причинява мъка,
лъжи, предизвикващи печал,
очи на личност мълчалива,
един живот покрит с воал...
Изгубваш себе си във времето,
чакаш някой да те разбере,
а то всъщност се изнизва между пръстите
и бездушно ще те предаде.
Не можеш просто да обичаш,
забравил си какво е любовта,
след своите си цели ти ще тичаш
и ще се бориш сам срещу света.
Не можеш да се спреш, все бягаш...
Бягай от себе си - щастлив бъди!
Някой някога така те е обичал,
но в теб нищо не се промени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Павлова Все права защищены
