11.12.2005 г., 1:49 ч.

*** 

  Поезия
1107 0 3
 
 Викове, смразяващи кръвта ти,
 съвест, от която ти не спиш.
 Нещо в теб мълчаливо се прокрадва
 и кара в сърцето да боли.

 Истина,която причинява мъка,
 лъжи, предизвикващи печал,
 очи на личност мълчалива,
 един живот покрит с воал...

 Изгубваш себе си във времето,
 чакаш някой да те разбере,
 а то всъщност се изнизва между пръстите
 и бездушно ще те предаде.

 Не можеш просто да обичаш,
 забравил си какво е любовта,
 след своите си цели ти ще тичаш
 и ще се бориш сам срещу света.

 Не можеш да се спреш, все бягаш...
 Бягай от себе си - щастлив бъди!
 Някой някога така те е обичал,
 но в теб нищо не се промени.
 

© Христина Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите.Нямам самочувствието,че силата ми е в писането на стихове,за това и пиша рядко,но искрено се радвам,че ви харесва. ^*_*^
  • Не е лош стиха,но има нужда тук-там да се "пипне"...от мен 5!
  • Хареса ми!!!
Предложения
: ??:??