12 дек. 2005 г., 21:38

*** 

  Поэзия
716 0 2

 Махни се от мечтите ми,
 завинаги ги напусни,
 за теб не искам вече да си спомням,
 защо ли пак да ме боли...
 
 Смачквам листа и си тръгвам,
 остава изписан химикал,
 мокря си тетрадката със сълзи -
 ти само сълзи си ми дал.

 Защо да мъча бедната хартия?
 Омръзна и за тебе да чете,
 с гумата от реда ще те изтрия 
 и единствен моливът ще разбере.

 Аз искам само да те махна,
 от ума си просто да те отмета,
 надрасках милата тетрадка,
 но ще скъсам листа и ще продължа!
 

© Христина Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??