***
Махни се от мечтите ми,
завинаги ги напусни,
за теб не искам вече да си спомням,
защо ли пак да ме боли...
Смачквам листа и си тръгвам,
остава изписан химикал,
мокря си тетрадката със сълзи -
ти само сълзи си ми дал.
Защо да мъча бедната хартия?
Омръзна и за тебе да чете,
с гумата от реда ще те изтрия
и единствен моливът ще разбере.
Аз искам само да те махна,
от ума си просто да те отмета,
надрасках милата тетрадка,
но ще скъсам листа и ще продължа!
© Христина Павлова All rights reserved.
Браво! 