* * *
Поете, как път към теб да намирам,
нали съм си ветренна, а няма ограда,
която мен да ме спира.
А колко любови през теб са преминали,
били са и са си заминали.
За тях си писал в късните вечери
и в ранни утрини ти тях си сънувал.
Мене ме няма във твоите стихове,
ти просто не си ме познавал.
Но техните сенки над теб са надвесени
описани в песни, живот си им дал.
Лицата им в слова са запечатани
ти за тях ден и нощ си мечтал.
И както вятърят минава без да чува,
не пита , не моли.И аз отминавам ,
обичам но в мисълта ти остава
друга, която аз няма да бъда...
Защо ли ревнувам от спомени,
когато след време или години
и аз ще бъда вятърът, който е бил,
а сега е утихнал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
