***
Не ме поглеждай!
Едва ли има смисъл
да видиш сълзите ми,
които бавно се отронват от очите ми.
Едва ли има смисъл,след като
не можеш да ги спреш.
Ти си толкова далеко от мен
и винаги си бил..
Показва го погледът ти-
замъглен и леко разсеян.
Показват го ръцете ти,
те винаги за мен са студени.
Не ме целувай!
Целувката ти не е онази топлата,
която усещах,когато ми е студено.
Не е онази,която ме караше да се разтварям,
както цветовете на малкото цвете,
готово с нови сили да
посрещне утрешния ден.
Дъждът за мен отдавна вече е забравил
и цветето в душата ми увяхна,
цветовете му окапаха,
а бодлите му изпадаха.Беззащитно е,
както аз пред теб съм беззащитна,
пред твоята усмивка,
която никога не е била за мен.
Отиваш си завинаги.
Знам няма да се върнеш вече.
Ако можеше да си утрото,
да си отиваш,но не за дълго
и пак да се завращаш и
да стопляш отдавна в мен
увяхналото цвете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
