18 янв. 2014 г., 19:12

***

905 1 2

***

 

Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!

Ще ми е трудно, но ще се изправя.

С разделите говорим си на „ти“ –

научена съм бързо да забравям.

 

Утре няма да те помня и дори,

ще съм друга, дяволски различна,

но затворя ли за мъничко очи,

ще си спомням колко те обичам…

 

06.12.13

 

 

***

Той си тръгна…  Както и дойде…

Като вихрушка, цяла ме отнесе.

Светът ми сграбчи с двете си ръце

и знаех – няма да е лесно.

Не ми показа видни чудеса,

но ме научи да обичам безусловно.

Наместо болка, чувствах красота,

почувствах, колко съм свободна.

 

07.12.13

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, не се притеснявай!
    Радвам се дори, че си го коригирала!
    Благодаря ти!
  • Позволих си една корекция накрая, ще я видиш. Мисля, че е по-правилно, но ако държиш на твоето, ще редактирам!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...