***
***
Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!
Ще ми е трудно, но ще се изправя.
С разделите говорим си на „ти“ –
научена съм бързо да забравям.
Утре няма да те помня и дори,
ще съм друга, дяволски различна,
но затворя ли за мъничко очи,
ще си спомням колко те обичам…
06.12.13
***
Той си тръгна… Както и дойде…
Като вихрушка, цяла ме отнесе.
Светът ми сграбчи с двете си ръце
и знаех – няма да е лесно.
Не ми показа видни чудеса,
но ме научи да обичам безусловно.
Наместо болка, чувствах красота,
почувствах, колко съм свободна.
07.12.13
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
