18.01.2014 г., 19:12

***

910 1 2

***

 

Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!

Ще ми е трудно, но ще се изправя.

С разделите говорим си на „ти“ –

научена съм бързо да забравям.

 

Утре няма да те помня и дори,

ще съм друга, дяволски различна,

но затворя ли за мъничко очи,

ще си спомням колко те обичам…

 

06.12.13

 

 

***

Той си тръгна…  Както и дойде…

Като вихрушка, цяла ме отнесе.

Светът ми сграбчи с двете си ръце

и знаех – няма да е лесно.

Не ми показа видни чудеса,

но ме научи да обичам безусловно.

Наместо болка, чувствах красота,

почувствах, колко съм свободна.

 

07.12.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, не се притеснявай!
    Радвам се дори, че си го коригирала!
    Благодаря ти!
  • Позволих си една корекция накрая, ще я видиш. Мисля, че е по-правилно, но ако държиш на твоето, ще редактирам!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...