18.01.2014 г., 19:12

***

904 1 2

***

 

Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!

Ще ми е трудно, но ще се изправя.

С разделите говорим си на „ти“ –

научена съм бързо да забравям.

 

Утре няма да те помня и дори,

ще съм друга, дяволски различна,

но затворя ли за мъничко очи,

ще си спомням колко те обичам…

 

06.12.13

 

 

***

Той си тръгна…  Както и дойде…

Като вихрушка, цяла ме отнесе.

Светът ми сграбчи с двете си ръце

и знаех – няма да е лесно.

Не ми показа видни чудеса,

но ме научи да обичам безусловно.

Наместо болка, чувствах красота,

почувствах, колко съм свободна.

 

07.12.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, не се притеснявай!
    Радвам се дори, че си го коригирала!
    Благодаря ти!
  • Позволих си една корекция накрая, ще я видиш. Мисля, че е по-правилно, но ако държиш на твоето, ще редактирам!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...