***
Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!
Ще ми е трудно, но ще се изправя.
С разделите говорим си на „ти“ –
научена съм бързо да забравям.
Утре няма да те помня и дори,
ще съм друга, дяволски различна,
но затворя ли за мъничко очи,
ще си спомням колко те обичам…
06.12.13
***
Той си тръгна… Както и дойде…
Като вихрушка, цяла ме отнесе.
Светът ми сграбчи с двете си ръце
и знаех – няма да е лесно.
Не ми показа видни чудеса,
но ме научи да обичам безусловно.
Наместо болка, чувствах красота,
почувствах, колко съм свободна.
07.12.13
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Радвам се дори, че си го коригирала!
Благодаря ти!