Jan 18, 2014, 7:12 PM

*** 

  Poetry » Love
622 1 2

***

 

Хайде тръгвай! Мен не ме мисли!

Ще ми е трудно, но ще се изправя.

С разделите говорим си на „ти“ –

научена съм бързо да забравям.

 

Утре няма да те помня и дори,

ще съм друга, дяволски различна,

но затворя ли за мъничко очи,

ще си спомням колко те обичам…

 

06.12.13

 

 

***

Той си тръгна…  Както и дойде…

Като вихрушка, цяла ме отнесе.

Светът ми сграбчи с двете си ръце

и знаех – няма да е лесно.

Не ми показа видни чудеса,

но ме научи да обичам безусловно.

Наместо болка, чувствах красота,

почувствах, колко съм свободна.

 

07.12.13

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, не се притеснявай!
    Радвам се дори, че си го коригирала!
    Благодаря ти!
  • Позволих си една корекция накрая, ще я видиш. Мисля, че е по-правилно, но ако държиш на твоето, ще редактирам!
Random works
: ??:??