* * *
Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето,
оставаме сами във есента,
по оскърбените ни пътища
танцуват недосъхнали листа.
Нахлува тъжен и обиден вятърът,
вилнее- да ни раздели.
Но тихо, като заклинание
отронваш: "Остани!"
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.
Погубваме се заедно със слънцето,
оставаме сами във есента,
по оскърбените ни пътища
танцуват недосъхнали листа.
Нахлува тъжен и обиден вятърът,
вилнее- да ни раздели.
Но тихо, като заклинание
отронваш: "Остани!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Маринова Все права защищены
