zara (Здравка Маринова) zara (Здравка Маринова)
2 112
Sep 2, 2005, 12:08 PM

* * *

  Poetry
945 0 3
Осиротели кимат ми дърветата
и стенат пожълтелите треви.
Задъхано завърта се планетата,
ранен, хоризонтът крещи.

Погубваме се заедно със слънцето,
оставаме сами във есента,
по оскърбените ни пътища
танцуват недосъхнали листа.

Нахлува тъжен и обиден вятърът,
вилнее- да ни раздели.
Но тихо, като заклинание
отронваш: "Остани!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • zara (Здравка Маринова)
    zara (Здравка Маринова)
    Благодаря ви,че ми обърнахте внимание, ще помисля.
  • Dimi (Дими Фильова)
    Dimi (Дими Фильова)
    Да, може би ритъмът малко спънва на места, но като всеобхватност темата е много добре развита и стихът ми харесва!
  • prelestnata (Тони Димитрова)
    prelestnata (Тони Димитрова)
    Като замисъл е много добро, но според мен на места се чете малко трудно, можеш да го пипнеш тук там. Ако искаш, разбира се.
    Иначе си е хубаво.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0