6 сент. 2005 г., 21:19

* * *

805 0 2
Понякога е нужен само поглед,
едно докосване,една усмивка,
когато думите са изговорени
и много са изпитите напитки.

Понякога сънувам,че сънувам,
тъй илюзорен е светът
                  и неговият смисъл.
Една магьосница ми пророкува-
остават само думите написани.

Остава да ни свети добротата,
задъханият шепот нощен,
до края на света и по-нататък
ще бъдеш с мен и даже още.

Молитвено живея,към небето
все по-често-поглед вдигам.
Предчувствам-там е мястото,където
Бог пише своята безкрайна книга.

Отгоре наблюдава как се боря
със вятърните мелници във себе си.
Човеци търся,а не хора,
превърнати в тълпа безверници.

Земята се върти,а аз оставам
на старостта във опозиция.
Със Слънцето не се прощавам-
ще го достигна утре с птиците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бог отдавна е написал своята книга.Важното е да намерим сили в себе си да я прочетем..Усетили светлината...ще достигнем и Слънцето Заре!!!
  • Мнго е хубаво, знам ще го достигнеш... слънцето...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...