Sep 6, 2005, 9:19 PM

* * *

  Poetry
806 0 2
Понякога е нужен само поглед,
едно докосване,една усмивка,
когато думите са изговорени
и много са изпитите напитки.

Понякога сънувам,че сънувам,
тъй илюзорен е светът
                  и неговият смисъл.
Една магьосница ми пророкува-
остават само думите написани.

Остава да ни свети добротата,
задъханият шепот нощен,
до края на света и по-нататък
ще бъдеш с мен и даже още.

Молитвено живея,към небето
все по-често-поглед вдигам.
Предчувствам-там е мястото,където
Бог пише своята безкрайна книга.

Отгоре наблюдава как се боря
със вятърните мелници във себе си.
Човеци търся,а не хора,
превърнати в тълпа безверници.

Земята се върти,а аз оставам
на старостта във опозиция.
Със Слънцето не се прощавам-
ще го достигна утре с птиците.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бог отдавна е написал своята книга.Важното е да намерим сили в себе си да я прочетем..Усетили светлината...ще достигнем и Слънцето Заре!!!
  • Мнго е хубаво, знам ще го достигнеш... слънцето...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...