* * *
когато си загубила опора
и да почувстваш чужда топлина,
която с твоята се слива.
Ръцете,мокри от умора
да устремиш към скъпото лице.
Със утрото ще бъдеш ти готова
за нови дни и чувства нови.
Недей да търсиш повече от таз зора!
Във всяка капка плач,изплакана за нея
сто хиляди слънца ще се родят.
И Долината на мълчанието ще огреят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Здравка Маринова Все права защищены