27.09.2005 г., 6:26 ч.

* * * 

  Поезия
806 0 1
Да се събудиш до кораво мъжко рамо,
когато си загубила опора
и да почувстваш чужда топлина,
която с твоята се слива.
Ръцете,мокри от умора
да устремиш към скъпото лице.
Със утрото ще бъдеш ти готова
за нови дни и чувства нови.
Недей да търсиш повече от таз зора!
Във всяка капка плач,изплакана за нея
сто хиляди слънца ще се родят.
И Долината на мълчанието ще огреят.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??