27.09.2005 г., 6:26

* * *

1K 0 1
Да се събудиш до кораво мъжко рамо,
когато си загубила опора
и да почувстваш чужда топлина,
която с твоята се слива.
Ръцете,мокри от умора
да устремиш към скъпото лице.
Със утрото ще бъдеш ти готова
за нови дни и чувства нови.
Недей да търсиш повече от таз зора!
Във всяка капка плач,изплакана за нея
сто хиляди слънца ще се родят.
И Долината на мълчанието ще огреят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...