Тази грешна земя, на която обичам,

по която задъхано бързам напред,                  

аз съм все още онова малко момиче,              

дето търси пролука в душите от лед.   

Не повярвах в това, че е пълно с мечти,

на които не идва никога времето,

не поисках да знам, че дори да летиш,

може в теб да боли и от нищо да стене.

И не искам да знам колко много е истина,

колко много е вярно и колко сега,

щом до мен се докосва лъжа недомислена,

аз съм мъничка част от наивна звезда!

Ще отида там горе - в други съзвездия,

които не знаят наш'те земни "блага",

ще потърся приятел, ще намеря постеля

и навярно тогава ще позная света!

Тази наша земя може би не е грешна,

тя e част от душите ни, част от наш'те дела,

тя е толкова истинска, толкова "днешна"-

аз го виждам, усмихвам се и... какво от това?!