12.09.2012 г., 9:21

* * *

561 0 1

Тази грешна земя, на която обичам,

по която задъхано бързам напред,                  

аз съм все още онова малко момиче,              

дето търси пролука в душите от лед.   

 

Не повярвах в това, че е пълно с мечти,

на които не идва никога времето,

не поисках да знам, че дори да летиш,

може в теб да боли и от нищо да стене.

 

И не искам да знам колко много е истина,

колко много е вярно и колко сега,

щом до мен се докосва лъжа недомислена,

аз съм мъничка част от наивна звезда!

 

Ще отида там горе - в други съзвездия,

които не знаят наш'те земни "блага",

ще потърся приятел, ще намеря постеля

и навярно тогава ще позная света!

 

Тази наша земя може би не е грешна,

тя e част от душите ни, част от наш'те дела,

тя е толкова истинска, толкова "днешна"-

аз го виждам, усмихвам се и... какво от това?!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав ритъм - подходящ за темата и съдържанието на стиха.
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...