13 дек. 2005 г., 19:43

* * * 

  Поэзия
617 0 1

В мъгла черна умът ми е залостен,
светът е с плащ обвит.
Кънти нейде нечий смях злостен,
но и той от мен e скрит

Протягам ръка,
но всичко е далечно.
О, лелеяна самота
на безкрай безбрежен.

© Клодия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • първата и втората част са доста различни. някак си няма преход. но иначе е яко.
Предложения
: ??:??