13.12.2005 г., 19:43 ч.

* * * 

  Поезия
632 0 1

В мъгла черна умът ми е залостен,
светът е с плащ обвит.
Кънти нейде нечий смях злостен,
но и той от мен e скрит

Протягам ръка,
но всичко е далечно.
О, лелеяна самота
на безкрай безбрежен.

© Клодия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • първата и втората част са доста различни. някак си няма преход. но иначе е яко.
Предложения
: ??:??