22 янв. 2010 г., 12:47

0007

440 0 0

Бях и презиран, бях и руган,

със стиснати зъби горко търпях.

От обществото свирепо аз, прикован,

в душата си клета болка таях.


В унижение жалко живота свой изживях,

но не свикнах с времето аз да търпя и

в моментите тежки гордоста си зовях,

а тя изпълзяваше, без венци и в сълзи.


Но времето спря! Денят на дните дойде,

в сърцето ми нишката тънка се скъса на две.

Не можех да сдържам чувствата веч

и настана ужас, и пламък и сеч!


Луд ли аз бях? Или луди косях?

Никой герой пред мен не застана

и бях от злото по-зъл, но не спрях.

Светът предишен в кървава тиня потъна.


Горя и изгарям, но невинни тук няма!

Жертвена клада сенките гони в ефира!

Удоволствие няма, нито радост голяма,

но не мога престана - аз съм вече пастира,

а време за жътвата смъртна настана!


Човек ли съм още или вече не,

човешкото вече друг облик прие.

Всички са плячка в тези бордеи,

а аз съм ловецът и искам трофеи!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вектор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...