10 февр. 2010 г., 15:07  

***

1.1K 1 2

 

     ******

Издигнах хиляди комини,

а после във колибата се свих.

Преплувах триста язовири.

Удавиха ме в капка кръв.

 

Преборих се със тигри, зверове.

Нападнаха ме дребни гниди.

Застанах срещу бурни ветрове,

погълнаха ме хищни риби.

 

---

Сега седя и размишлявам...

Десети път се провалих!

Живота си започвам пак от нула,

прераждайки се за пореден път!

 

                                              06.08.09г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички понякога падаме...Силата е на страната на този,който се изправи пръв!Благодаря за коментара!
  • Понякога трябва да започнеш всичко от начало и на ново да го изградиш но битката си е битка, успех а стихът ти ми хареса

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...