Feb 10, 2010, 3:07 PM  

***

  Poetry
1.1K 1 2

 

     ******

Издигнах хиляди комини,

а после във колибата се свих.

Преплувах триста язовири.

Удавиха ме в капка кръв.

 

Преборих се със тигри, зверове.

Нападнаха ме дребни гниди.

Застанах срещу бурни ветрове,

погълнаха ме хищни риби.

 

---

Сега седя и размишлявам...

Десети път се провалих!

Живота си започвам пак от нула,

прераждайки се за пореден път!

 

                                              06.08.09г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички понякога падаме...Силата е на страната на този,който се изправи пръв!Благодаря за коментара!
  • Понякога трябва да започнеш всичко от начало и на ново да го изградиш но битката си е битка, успех а стихът ти ми хареса

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...