******
Издигнах хиляди комини,
а после във колибата се свих.
Преплувах триста язовири.
Удавиха ме в капка кръв.
Преборих се със тигри, зверове.
Нападнаха ме дребни гниди.
Застанах срещу бурни ветрове,
погълнаха ме хищни риби.
---
Сега седя и размишлявам...
Десети път се провалих!
Живота си започвам пак от нула,
прераждайки се за пореден път!
06.08.09г
© Василена Костова All rights reserved.
а стихът ти ми харесаpaloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
