10.02.2010 г., 15:07  

***

1.1K 1 2

 

     ******

Издигнах хиляди комини,

а после във колибата се свих.

Преплувах триста язовири.

Удавиха ме в капка кръв.

 

Преборих се със тигри, зверове.

Нападнаха ме дребни гниди.

Застанах срещу бурни ветрове,

погълнаха ме хищни риби.

 

---

Сега седя и размишлявам...

Десети път се провалих!

Живота си започвам пак от нула,

прераждайки се за пореден път!

 

                                              06.08.09г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички понякога падаме...Силата е на страната на този,който се изправи пръв!Благодаря за коментара!
  • Понякога трябва да започнеш всичко от начало и на ново да го изградиш но битката си е битка, успех а стихът ти ми хареса

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...