***
787
0
0
Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път.
Който ще ме доведе до тихия ти глас
До погледа изгарящ на очите ти.
До твоя непринуден смях,
До възможността да бъдеш близо.
© П.В.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Велчова Все права защищены
