***
782
0
0
Как трепереха ръцете ми, щом в твоите ръце се озоваха.
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път.
Който ще ме доведе до тихия ти глас
До погледа изгарящ на очите ти.
До твоя непринуден смях,
До възможността да бъдеш близо.
© П.В.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Велчова Всички права запазени
