Ако можех като птица да летя и да те следвам,
в мислите ми нямаше да бъдеш ден и нощ...
Ако можех като слънчев лъч да те докосвам,
в сънищата ми не би бил всяка нощ...
Ако можех като морската вълна да те усещам,
в самота обгърнат нямаше да бъде и денят...
Ако можех обичта ти да спечеля,
проиграла бих и своята съдба...
Ако можех и фаталната жена да бъда,
всеки ден различен ще обичам
и пленявайки без глас,
без нежен допир,
ще ранявам без да се замислям.
Ако можех да привличам с танци диви,
да обгръщам всеки с поглед,
ако можех да съм горда, безразлична,
безпощадна като ледена кралица.
Ако можех времето да преобърна,
в него нещо мъничко да променя,
ако можех с ласки да те върна,
бих ти дала цялата си топлина...
Бих изрекла и безброй любовни клетви,
бих се кланяла пред всички богове,
бих изпила чашата с отрова,
ако можех миг един да съм до теб.
© Ива Христова Все права защищены