Ако можех като птица да летя и да те следвам,

в мислите ми нямаше да бъдеш ден и нощ...

Ако можех като слънчев лъч да те докосвам,

в сънищата ми не би бил всяка нощ...

Ако можех като морската вълна да те усещам,

в самота обгърнат нямаше да бъде и денят...

Ако можех обичта ти да спечеля,

проиграла бих и своята съдба...

Ако можех и фаталната жена да бъда,

всеки ден различен ще обичам

и пленявайки без глас,

без нежен допир,

ще ранявам без да се замислям.

Ако можех да привличам с танци диви,

да обгръщам всеки с поглед,

ако можех да съм горда, безразлична,

безпощадна като ледена кралица.

Ако можех времето да преобърна,

в него нещо мъничко да променя,

ако можех с ласки да те върна,

бих ти дала цялата си топлина...

Бих изрекла и безброй любовни клетви,

бих се кланяла пред всички богове,

бих изпила чашата с отрова,

ако можех миг един да съм до теб.