14 февр. 2007 г., 01:37

02.14 

  Поэзия
880 0 2

Tърся нещо - не зная какво е,
яд ме е - и не зная защо,
основателно правя пробойна,
тихомълком изваждам пищов.
Искам малко, но много желая,
давам всичко и нищо не ща,
елегантно отстъпвам накрая,
деликатно потулвам свещта.
А когато неволно се случи,
самотата да сграбчи ме цял,
е - тогава съм по-лош от куче -
равнодушно съм сякаш живял!
Е, нали не се чувствам умрял...

© Константин Коев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??