02.14
Tърся нещо - не зная какво е,
яд ме е - и не зная защо,
основателно правя пробойна,
тихомълком изваждам пищов.
Искам малко, но много желая,
давам всичко и нищо не ща,
елегантно отстъпвам накрая,
деликатно потулвам свещта.
А когато неволно се случи,
самотата да сграбчи ме цял,
е - тогава съм по-лош от куче -
равнодушно съм сякаш живял!
Е, нали не се чувствам умрял...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Коев Все права защищены
