14.02.2007 г., 1:37 ч.

02.14 

  Поезия
879 0 2

Tърся нещо - не зная какво е,
яд ме е - и не зная защо,
основателно правя пробойна,
тихомълком изваждам пищов.
Искам малко, но много желая,
давам всичко и нищо не ща,
елегантно отстъпвам накрая,
деликатно потулвам свещта.
А когато неволно се случи,
самотата да сграбчи ме цял,
е - тогава съм по-лош от куче -
равнодушно съм сякаш живял!
Е, нали не се чувствам умрял...

© Константин Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??