13 сент. 2017 г., 15:09

*** 

  Поэзия
365 0 7
Крещи в мен тишината.
Разкъсва душата.
Кукувицата се е скрила,
самотна и плаха.
Чакам да дойде –
онова, моето лято –
с обич покрито,
с морски ласки познато.
Сега е толкова тихо.
Времето – страхливо.
Ту плаче, ту пекне!
Все на течение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??