***

Поезия

487 0 7

Крещи в мен тишината.

Разкъсва душата.

Кукувицата се е скрила,

самотна и плаха.

Чакам да дойде –

онова, моето лято –

с обич покрито,

с морски ласки познато.

Сега е толкова тихо.

Времето – страхливо.

Ту плаче, ту пекне!

Все на течение.

Душата олеква в смирение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Веси_Еси (Еси)

Запази лятото в себе си, Васе! Много ми хареса!

2017-09-16T21:24:04+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Ех, Васе, разбирам те... И на мен ми липсва лятото, морето... Поздравявам те за стиха!

2017-09-15T14:11:12+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Ще дойде,Василка!Ще дойде!!!!

2017-09-15T05:25:21+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Уловила си и моето настроение, Васе. След лятото пониква меланхолия и една тъжна мелодия на падащи листа и дъждове. Освен да топим краката в солена вода и да си представяме, че комшийката, която писка по мъжа й е прелитаща чайка, какво друго ни остава ... Усмивка.

2017-09-13T22:14:43+03:00
aap (Ангел)

Интересно поднесен стих!За копнежите и още нещо!Поздрави Васе!

2017-09-13T21:59:56+03:00