***

13.09.2017 г., 15:09 ч.

Поезия

368 0 7

Крещи в мен тишината.
Разкъсва душата.
Кукувицата се е скрила,
самотна и плаха.
Чакам да дойде –
онова, моето лято –
с обич покрито,
с морски ласки познато.
Сега е толкова тихо.
Времето – страхливо.
Ту плаче, ту пекне!
Все на течение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения