23 июн. 2007 г., 01:22

* * *

777 0 0

Някога ще се събудим ли от сън
без злоба и човешка завист?!
И да погледнем слънцето отвън,
как то горещо пари.


Ще дойде ден, когато няма да ни има
и няма как да видим слънцето отвън.
Но то ще бъде там и лято, и през зима,
дори изпаднало в сън.


Какъв е смисълът да мразим,
да гледаме с презрение един на друг.
Душите си не можем от злоба да опазим,
ръцете свили сме в юмрук.


И само слънцето ни гледа от високо,
но изгрева ще стане залез някой ден.
От зло душите да пречистим до най-дълбоко,
защото няма да го видим някой ден.

01.11.2005 г.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...