Някога ще се събудим ли от сън
без злоба и човешка завист?!
И да погледнем слънцето отвън,
как то горещо пари.

Ще дойде ден, когато няма да ни има
и няма как да видим слънцето отвън.
Но то ще бъде там и лято, и през зима,
дори изпаднало в сън.

Какъв е смисълът да мразим,
да гледаме с презрение един на друг.
Душите си не можем от злоба да опазим,
ръцете свили сме в юмрук.

И само слънцето ни гледа от високо,
но изгрева ще стане залез някой ден.
От зло душите да пречистим до най-дълбоко,
защото няма да го видим някой ден.

01.11.2005 г.