04.12.79
Поклон в храма на Мнемозина
(В чест на Петя Дубарова)
... Мамичко, аз идвам.
Случаен лъч по лунната дъга -
една сълза, една молитва,
протуберанси от тъга.
По своя път букети съм събрала -
безброй най-хубави цветя.
Последен път, последно разцъфтяли -
Цветя. Цветя. Цветя.
И всеки цвят за мен ще ти нашепва.
И всеки смях, и всяка тишина...
Цветя, цветя - безкрайно детство
и светлина, и светлина...
Аз може би в плача съм на цигулка.
Вълна и чайка може би съм аз.
И песен може би, и ручей, и светулка.
И детски смях, и птичи глас.
Но чакай ме! В безсънна нощ ме чакай
да дойда пак на спомена с лъча.
Ще влезна, ще поседна малко,
ще помълча, ще помълча...
Ще идвам с песента на птица,
със капчиците утринна роса,
с усмивките на моите връстници -
един мираж, една сълза.
Аз все ще се отбивам, мамо,
при моя малък пъстър свят,
при младостта си неживяна -
от рано стъпкан цвят.
В измислени безпътици се лутах,
в измислени пожарища горях;
видях, видях над плажове безлюдни
безброй звезди и звезден прах.
Но, мамичко, дойдох и си отивам
на спомена в залязващия здрач -
една тъга, една молитва -
среднощ като нестихващ плач.
Тя падна мамо - моя синя птица -
със писък от пречупени крила.
Разстрелен екот, гаснещи зеници.
Мъгла. Мъгла. Мъгла...
Понякога ще се завръщам -
самотна сянка и самотен звън.
Камбана. Фар. Смълчана къща.
Раздяла. Прошка. Сън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
