Смъртта е плоска,
Гадна, без вяра,
Ужасна, без праг – 
Тягостна, без вас – 
Трябваща,
Без живот – 
Дишане,
Без лед – миришеща.
На смъртта
Нетрябваща,
На живот – трябващ.
Без оркестър,
Шарещи...
Цигани до
черния гроб.
Вярващите
Целуват иконата.
И трябва да вярва иконата
На тези целуващи,
Все едно те целува гарванът
в дискотеката.
Вечер е.
И ние сме на пътеката,
Която вярва във хора и
Е изпратила в пропасти хора,
Които са вярвали, или не
Хора – безмълвно несигурни,
Че Там е небесният Рай
И че там ще е май и
Цветя ще прегръщат грешници,
А те във небето ще вярват...
И в ангели.
Но виждам смъртта – 
Тя е плоска,
Гадна, 
с малко вяра,
Ужасна
и прагът е дишане,
но не е живот. Не.