8 нояб. 2018 г., 20:47

*** 

  Поэзия » Гражданская
905 5 5

Щом наближат последните камбани,

и Господ Бог за мене се присети,

и пита свойте ангели избрани:

Какъв човек бе приживе? Кажете? –

 

във хор ще рекнат тварите крилати

за мен – преуморения и стария:

той носеше душата на мечтател,

но за жалост се роди в България.

© Емрих Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може и да звучи. Но не е.
    Това е само едно мимолетно настроение, един нетраен нюанс на сапунения мехур, който - символично - представлява животът ни на тази Земя
  • Това някак си звучи като критика към Божия промисъл!
  • Душа за тялото нехае,
    самата избира го комай.
    На българина то се знае
    и адът ще се види рай...
  • Достатъчно за да попадне в Рая!
  • А може би, има още време за мечти!
Предложения
: ??:??