8 nov 2018, 20:47

***

  Poesía » Civil
1.3K 5 5

Щом наближат последните камбани,

и Господ Бог за мене се присети,

и пита свойте ангели избрани:

Какъв човек бе приживе? Кажете? –

 

във хор ще рекнат тварите крилати

за мен – преуморения и стария:

той носеше душата на мечтател,

но за жалост се роди в България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може и да звучи. Но не е.
    Това е само едно мимолетно настроение, един нетраен нюанс на сапунения мехур, който - символично - представлява животът ни на тази Земя
  • Това някак си звучи като критика към Божия промисъл!
  • Душа за тялото нехае,
    самата избира го комай.
    На българина то се знае
    и адът ще се види рай...
  • Достатъчно за да попадне в Рая!
  • А може би, има още време за мечти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...