***

Poesía » Civil

1.3K 5 5

Щом наближат последните камбани,

и Господ Бог за мене се присети,

и пита свойте ангели избрани:

Какъв човек бе приживе? Кажете? –

във хор ще рекнат тварите крилати

за мен – преуморения и стария:

той носеше душата на мечтател,

но за жалост се роди в България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Емрих (Емрих)

Може и да звучи. Но не е.
Това е само едно мимолетно настроение, един нетраен нюанс на сапунения мехур, който - символично - представлява животът ни на тази Земя

2019-07-06T20:36:43+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Това някак си звучи като критика към Божия промисъл!

2019-07-06T18:23:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Душа за тялото нехае,
самата избира го комай.
На българина то се знае
и адът ще се види рай...

2018-11-09T15:24:48+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Достатъчно за да попадне в Рая!

2018-11-09T03:00:51+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

А може би, има още време за мечти!

2018-11-08T21:18:03+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0