***

Poesía » Civil

1.3K 5 5

Щом наближат последните камбани,

и Господ Бог за мене се присети,

и пита свойте ангели избрани:

Какъв човек бе приживе? Кажете? –

във хор ще рекнат тварите крилати

за мен – преуморения и стария:

той носеше душата на мечтател,

но за жалост се роди в България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Емрих (Емрих)

Може и да звучи. Но не е.
Това е само едно мимолетно настроение, един нетраен нюанс на сапунения мехур, който - символично - представлява животът ни на тази Земя

2019-07-06T20:36:43+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Това някак си звучи като критика към Божия промисъл!

2019-07-06T18:23:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Душа за тялото нехае,
самата избира го комай.
На българина то се знае
и адът ще се види рай...

2018-11-09T15:24:48+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Достатъчно за да попадне в Рая!

2018-11-09T03:00:51+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

А може би, има още време за мечти!

2018-11-08T21:18:03+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0