***

Poesía » Civil

1.3K 5 5

Щом наближат последните камбани,

и Господ Бог за мене се присети,

и пита свойте ангели избрани:

Какъв човек бе приживе? Кажете? –

във хор ще рекнат тварите крилати

за мен – преуморения и стария:

той носеше душата на мечтател,

но за жалост се роди в България.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Емрих (Емрих)

Може и да звучи. Но не е.
Това е само едно мимолетно настроение, един нетраен нюанс на сапунения мехур, който - символично - представлява животът ни на тази Земя

2019-07-06T20:36:43+03:00
Lilia_Anna (Boyana)

Това някак си звучи като критика към Божия промисъл!

2019-07-06T18:23:57+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Душа за тялото нехае,
самата избира го комай.
На българина то се знае
и адът ще се види рай...

2018-11-09T15:24:48+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Достатъчно за да попадне в Рая!

2018-11-09T03:00:51+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

А може би, има още време за мечти!

2018-11-08T21:18:03+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0