* * *

27 мар. 2010 г., 08:52

Поэзия

585 0 2

Чакай вятърът да се промени,
да смени посоката...!
Да отнеме.
Да пречисти.
Тогава твоите звезди
ще паднат в моето огнище.

Тогава денят ще настъпи отново,
а мракът,
отстъпващ пред новия блясък,
ще остане самотен…
Луната ще падне с трясък.
….

И ти ще се събереш -
отново ще си цяла.
Породеният копнеж
ще остане в идеала.
За вечност
и разкош,
за тленност и порядки,
за греховна нощ.

…
Защото в пламъкът си жалък, нов,
ще изгориш и ти -
не се съмнявай…
Звездите ти в немощния зов
ще падат,
ти се уповавай
и моли се,
опитай!
Горда си?
Спаси се,

ако можеш…
Ако ли не,
сили намери и вгледай се в нощното небе,
а то, почерняло, сломено от страх
ще се срине пред тебе
на прах...

И, осъзнавайки своята вина,
ще бъдеш най-самотна на света.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения