* * *
Чакай вятърът да се промени,
да смени посоката...!
Да отнеме.
Да пречисти.
Тогава твоите звезди
ще паднат в моето огнище.
Тогава денят ще настъпи отново,
а мракът,
отстъпващ пред новия блясък,
ще остане самотен…
Луната ще падне с трясък.
….
И ти ще се събереш -
отново ще си цяла.
Породеният копнеж
ще остане в идеала.
За вечност
и разкош,
за тленност и порядки,
за греховна нощ.
…
Защото в пламъкът си жалък, нов,
ще изгориш и ти -
не се съмнявай…
Звездите ти в немощния зов
ще падат,
ти се уповавай
и моли се,
опитай!
Горда си?
Спаси се,
ако можеш…
Ако ли не,
сили намери и вгледай се в нощното небе,
а то, почерняло, сломено от страх
ще се срине пред тебе
на прах...
И, осъзнавайки своята вина,
ще бъдеш най-самотна на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефани Всички права запазени
