* * *

В ръцете си студени празни

държиш само задавена светлина,

очите ти порцеланови, тъй безнадеждни,

аз виждам само разкъсваща празнота.

Счупени илюзии се промъкват в мрака,

изплашени сенки се втурват в нощта,

остават ни само красивите белези

от загубения в борбата свят.

Очите ти все тъй болезнено пусти

се втренчват във мен,

а страхът ме покрива като воал

и бавно отнася ме при себе си

Загубеният ден.