24 июл. 2012 г., 22:21

* * *

629 0 1

Длани протягам към гладкото минало,                                                                                           с длани погалвам съня.                                                                                                                       Нещо отдавна изстинало,                                                                                                                    моля да стопли нощта.  

 

Губя се в дните отминали,                                                                                                                   

губя ви, мили, стари неща.                                                                                                                     Чувствам се много несигурна.                                                                                                            От болка изстина нощта. 

 

Длани отдръпвам изплашена,                                                                                                              

с длани изтривам съня.                                                                                                                        

Не искам парченца от счупени спомени.                                                                                         

Нека да вляза в деня.

 

                                                                                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИЕТА ПИЛУКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...