24 jul 2012, 22:21

* * *

627 0 1

Длани протягам към гладкото минало,                                                                                           с длани погалвам съня.                                                                                                                       Нещо отдавна изстинало,                                                                                                                    моля да стопли нощта.  

 

Губя се в дните отминали,                                                                                                                   

губя ви, мили, стари неща.                                                                                                                     Чувствам се много несигурна.                                                                                                            От болка изстина нощта. 

 

Длани отдръпвам изплашена,                                                                                                              

с длани изтривам съня.                                                                                                                        

Не искам парченца от счупени спомени.                                                                                         

Нека да вляза в деня.

 

                                                                                                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИЕТА ПИЛУКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...