Длани протягам към гладкото минало, с длани погалвам съня. Нещо отдавна изстинало, моля да стопли нощта.
Губя се в дните отминали,
губя ви, мили, стари неща. Чувствам се много несигурна. От болка изстина нощта.
Длани отдръпвам изплашена,
с длани изтривам съня.
Не искам парченца от счупени спомени.
Нека да вляза в деня.
© МАРИЕТА ПИЛУКОВА Todos los derechos reservados