някъде във времето
аз чакам чакам
да се развидели
разхвърлени неща
спомени за спомени
трохи
пепел
трескави мисли и сънища
илюзии
лъжи
кълбета дим в студения нощен въздух
виждам дъхът си и звездите
толкова красиви
а сега трябва да оставя всичко това
назад
където му е мястото
високо в небето
една птица
сигурно е по далече отколкото изглежда
хубаво е
не разбирам
нищо
не разбирам
себе си
търся ли 
правдата още
търсил ли съм я някога
с цяло сърце?