26 feb 2016, 7:46

-

  Poesía
697 0 0

някъде във времето
аз чакам чакам
да се развидели
разхвърлени неща
спомени за спомени
трохи
пепел
трескави мисли и сънища
илюзии
лъжи
кълбета дим в студения нощен въздух
виждам дъхът си и звездите
толкова красиви
а сега трябва да оставя всичко това
назад
където му е мястото
високо в небето
една птица
сигурно е по далече отколкото изглежда
хубаво е
не разбирам
нищо
не разбирам
себе си
търся ли 
правдата още
търсил ли съм я някога
с цяло сърце?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...