26.02.2016 г., 7:46

-

694 0 0

някъде във времето
аз чакам чакам
да се развидели
разхвърлени неща
спомени за спомени
трохи
пепел
трескави мисли и сънища
илюзии
лъжи
кълбета дим в студения нощен въздух
виждам дъхът си и звездите
толкова красиви
а сега трябва да оставя всичко това
назад
където му е мястото
високо в небето
една птица
сигурно е по далече отколкото изглежда
хубаво е
не разбирам
нищо
не разбирам
себе си
търся ли 
правдата още
търсил ли съм я някога
с цяло сърце?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Панчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...