***
в памет на Иван Радоев
Земята ни жадува оран...
Сред изгревни пространства
сенките все още странстват.
Ще дойдат пак добрите хора.
Земята ни от глъч е обладана.
И птици реят се над нас.
И небесен е този слънчев глас...
Любовта ми при вас остана.
Земята ни-от Дунав до Места:
дъхти на роза и на здравец...
Дано любовта ни я опази!
Преди да си отидем честно.
Земята ни:от болка напоена,
е древен зов за поколенията!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
