***
Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам,
защото любовта е тленна.
И по човешки себе си
отдавна си предал.
И Знанието стене тихо.
От печал.
И калта е с предвидима агрегатност...
Понеже камъкът е най-безгрешен,
ще те осъди с идеята за безвъзвратност...
и ще звучи като присъда.
След тази кал ще можеш всичко –
да прегърнеш себе си
и да целунеш Юда,
и да се родиш.. и да възкръснеш.
След най-човешката вина
и най-човешката любов,
за да не остава сам Пилат.
Пред Кръста...
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
